сряда, 25 септември 2013 г.

Оревоар

В шест сутринта
през циганската махала
към новия терминал
локви изопнали се
между легнали полицаи
небето на асфалта сбираха,
душния август
от студ синееше,
на седалката до мен
французойка седеше.  

Гледах я така тиха
гледах как навън
синият час приплъзва
гледах и ме хващаше яд
от земята до небето.  
Тя тръгваше, аз оставах,
земята свиваше се обратно
до грахово зърно
и в синьо моята
болка отбелязваше.

Намалих.
Пореден легнал полицай
и пак на втора,
прегазих през локвите
положих дланта си на френска земя
и пътя ми пресякоха
две сълзи.

1 коментар: