Ще има след, надявам се.
Малко с лед на бара,
Юрий Гагарин, гологлав лама,
моя милост и смъртта
по пижама.
И може би смъртта ще черпи
за новата реколта мъртъвци,
нечия чужда чаша ще надига,
отпивайки със нашите усти.
„Наздраве! Вдигам тост за живота!” –
ще рече доволно усмихната тя,
it’s a man’s world baby,
ала не и под пръстта.
Наздраве,
но чашите са празни
и ледът не се топи.
сряда, 26 февруари 2014 г.
петък, 21 февруари 2014 г.
Поет е всеки
„Знаете ли какво е това велик поет?
Ами един велик поет е човек, който не се срамува, който наистина не изпитва свян.”
Кнут Хамсун, „Мистерии”
Поетите не могат да спят,
те са вечно будни,
дори в ежедневието
да изглеждат някак мудни.
Гледат, вървят, струват,
бетер лунатици-сомнамбули,
денем сред мисли плуват,
кой знае какво проумели.
Оскубани пернати
са в природата
техните близнаци,
оскубани по улици ходят
и сбират от стените
хорските мераци...
А нощем,
в малки греещи
простори,
секат от думи
своите кюлчета
от чужди мемоари.
Октомври 2010, Кьолн
Ами един велик поет е човек, който не се срамува, който наистина не изпитва свян.”
Кнут Хамсун, „Мистерии”
Поетите не могат да спят,
те са вечно будни,
дори в ежедневието
да изглеждат някак мудни.
Гледат, вървят, струват,
бетер лунатици-сомнамбули,
денем сред мисли плуват,
кой знае какво проумели.
Оскубани пернати
са в природата
техните близнаци,
оскубани по улици ходят
и сбират от стените
хорските мераци...
А нощем,
в малки греещи
простори,
секат от думи
своите кюлчета
от чужди мемоари.
Октомври 2010, Кьолн
четвъртък, 13 февруари 2014 г.
Опъни си
Ще ви кажа, господин
интервюиращ,
съвсем лесно
е –
с писането е
като с пушенето.
На трева.
Дърпаш здраво,
държиш,
докато
гърлото не изгори,
докато очите
не изскочат,
докато не се отцепиш от кръга...
докато не се отцепиш от кръга...
...и чак
тогава издишаш.
Абонамент за:
Публикации (Atom)