четвъртък, 31 януари 2013 г.

Следи в снега


Как лесно човек губи следите си! Духне му животът под опашката и вземе, че изчезне. Затваря очи и повече не разказва истории с тях. И след всеки помен избледняват ли, избледняват тея две очи, дорде съвсем не загубят цвета си. Така да речем, никой не може да каже как е изглеждал съседът, дето почина по-миналия януари. И още няма наука, която да изследва къде тъй безцелно и безследно изчезва човекът. Дали внучето ще вземе очите му, де душата му се спотайва подир смъртта, кой ще прибере голата му история, останала сама през онзи къс януарски ден - все въпроси без отговори.
            Изчезва човекът поголовно и къде отива, дали се връща, никой не знае. Дядо ми казваше, че всичко има душа. Човек, животно, дърво и цвете, съдинка ако щеш – всичко! И добре, че е така, мисля си, инак нямаше да мога да заспя. Сега лягам спокоен и понеже студът пак е заскрежил прозорците, нахлузвам чифт вълнени чорапи да ме топлят и чувам дядо да ми разправя как във всяка нишка си почива топлината на нечие тяло, отлетяло оттук през онзи най-студен според всички ни януари.

петък, 4 януари 2013 г.

Те

Ти си моят край – във теб ще свърша
аз съм твоето начало – от мен тръгни
                ще се срещнем
                   на средата