четвъртък, 2 август 2018 г.

Симфония № 260

Селяни, студенти, безработни,
ученици, учени глави, цигани,
пияници, слепи, недъгави,
обезсърчени, разсеяни, вглъбени,
млади, стари, извозвани
от вечния шофьор – разгърден,
           с оклепана риза
    санитарен нокът
ланче и кафе в ръка,
зад гърба му
отразена в огледало бедност
понесена в полиетиленови торби,
         в туби пълни с вода
      протрити дрехи
износени токове,
        подметки,
мирис на прано, немито,
задух, прах, мръсотия,
немарливост, запуснатост, живот – 
околовръст кипи живот:
                 приказки
     телефонни разговори
спорове
       за билети
            закани
                 псувни
драсканици по стъклата,
бръчки на челата,
битие в пътуващ дендрариум,
в най-различни форми:
едни свъсили вежди,
други ведри и непразнични,
трети умислени, изгризани от притеснение,
четвърти отвеяни, замечтани,
тихи океан от физиономии, очи-палитри:
сини, черни, кафеви, зелени,
поднебесни, жизнени, изтъркани от всекидневие,
        но съхранили цвят,
очи живи и непокорни, уморени, онемели,
бистри, запъхтяни, обезверени, жадни, диви,
очите на моята кръв насреща ми –
пътувам с тях, пиша благодарение на тях,
пиша, дори когато слизам по стъпалата,
автобусът ме изоставя, продължава,
дига прахоляк, плюе нервно сажди,
изчезва нагоре по Горнобански път,
автобус номер 260, 365 пъти в годината -
всеки ден едно и също,
всеки път една и различна история.

четвъртък, 1 март 2018 г.

Бяло небе

Мек сняг върху земята нежно пада,
детско гласче от прозорец се подава.
„Зимата дошла е“, провиква се щастливо,
а съненото братче прозява се лениво.


Скачат от леглата, обличат се двамина,
впрягат шейната и търсят дружина,
а майка съвестно по тях говори:
„И да се приберете по светло,
няма татко ви пак да мърмори...“

Чули, недочули,
излитат през вратата
да хванат Зимата за косата,
да я яхнат сякаш бяло конче,
с пълен глас да викнат:
„Лети, лети, вихрогонче!“

Те знаят по-добре от всеки –
добра е побелялата баба,
няма с тях кавги да води,
камо ли игрите луди да обори.

Косите си бели ще разреши,
снежинки, висулки всекиму даде,
а децата в хор ще викнат:
„Хора, излезте! Зимата дойде!
Бял и чист е светът и такъв ще е!“

понеделник, 22 януари 2018 г.

На М.

Толкова си светла в душата ми
че губя твоя образ
пътувам напред към ранина от теб озарена,
връщам се назад към брега на Изтока
и те стигам,
и пак продължавам…


Навивам крачоли, нагазвам във водата,
плувам във теб, към теб
от жажда и отмала помирен
откривам нови брегове,
нови Балкани
и пепел от стари любови
разпилени по високите ти плата.

Толкова си висока, толкова низко
възкръсвам, роден наново от земята
възвисявам се, приел твоята светлина.

Само черната пръст тежи в дробовете.

четвъртък, 6 юли 2017 г.

Там

На село съм отново
и във въздуха
звукове витаят:
тук куче лайне
зяе някой ей оттатък
трети като гръм от ясно кихне
четвърти закачливо му подвикне:
Леко да се не посереш, баце,  
и те така, уж случайно,
включи се отнейде радио,
заприглася със пращене
Днес нивото на река...
та има ли значение?
Тук животът си върви!
Тук животът си тече!
И да не гребеш дори
ще стигнеш къде да е.

Само стой и слушай,
стой и слушай
в твойта ладия
как мъртво, живо
безспир говори:
дочуваш  ли, ей тама,
през улици две
циркулярът как звъни
и боторът да стене?
И лятно време да е,
уви, и в него, бакята,
зима дреме.
Затуй в дворища
като мравки, безшумни
работливи,
пъплят хора из градини,
и поливат, плевят, пцоват,
попови прасета с мотики колят,
с труд и пот възвръщат
във живота вера.

А през всичкото време –
Земята слухти и гледа.
Мълчи и се не мръщи.
Тя всичко ще изтърпи –
горещини, слани,
градушки, тежки пръски...
тя, горката, всички ни
ще приюти –
че и хора,
и животни,
всички сме ѝ гости...

четвъртък, 1 юни 2017 г.

Детство мое

„Пу-пу, акано
викаше баба,
„хвърли го бе
и скърцаше със зъби...
и ето, пуснах
и забравих
какво съм държал.

вторник, 28 март 2017 г.

дядо Благо

Къде ти, на нашта улица,
в моя малък роден град,
ще се роди Бах или Бетовен,
кат ей го на, до завчера,
дядо Благо с каручка
от градината си идеше,
а сина си със стар москвич
ожени, къде ти?

И къде ти дядо Благо
музика класическа ще слуша,
щом магаренце си има,
щом кокошки чопкат му из двора,
за кой дявол му е да знае
две чуждоземски имена?

Спомина се дядо ти Благо,
бог да го прости, на небето
нейде подсвирва си с уста,
а ние тука долу мислим си
че чуваме Баха и Бетовена...

сряда, 8 март 2017 г.

Roots, Rock, Reggae

         „Feel like dancing, dance 'cause we are free;
            Feel like dancing, come dance with me!“


Ела, реге,
ела в лятна нощ,
с насечен ритъм 
и знойни бедра,
и замай, реге,
замай мене и нея,
впий се в плътта,
па подклади, реге,
огъня, мечтите,
похот във нощта –
слънцето на нашата
любов ще ти бъде
вечно вярно,
понеже изгря, реге,
из твойта утроба
от лятна тъма.