събота, 13 април 2013 г.

Инстинкти

                Старата пак ще ме спипа. Няма шест-пет при нея, както сама казва. От седмица насам искам да ѝ се обадя, с карфица забит е номерът ѝ в главата ми и телефонът само чака да я набера, но не мога. Веднага по гласа, по интонацията ще познае, че нещо не е наред, без дори към мен с въпрос да се е обърнала. Как го прави, не знам. Че по природа съм недобър лъжец, не е за никому нещо ново, ама нали затова тея пусти технологии уж ги измислят – да се лъжем по-добре, а то какво излиза – бабиният инстинкт по-безпогрешен е и от детектор на лъжата.
                И ето че сега стоя в задънена улица – аз в Рим, тя във Вършец. Миналата седмица се е прибрала, градината вече била прекопана, майка ми ми каза, почнала лехи да прави, арпаджика да сади. Аз искам да я чуя, да я питам как е, къщата как е, по улицата какво ново, кой родил се, кой пролетта не дочакал, цъфнало ли е всичко вече, ходила ли е на дядо на гроба. И други неща ще я питам и въпросите си, и отговорите ѝ наизуст знам и пак друго е да се чуем.
                Хайде, моля ви се, аз ще ви дам телефона си и номера ѝ ще набера, а вие опитайте се вместо мен с нея да поговорите. И репликите ви ще напиша, те така или иначе не са много –
ще ѝ кажете, че сте добре, че в университета всичко върви нормално и в края на юли се прибирате, пък дано не се усети, че друг е зад слушалката, ала едва ли – ние с нея по тревогата се познаваме.

понеделник, 8 април 2013 г.

Опиум



защо да те обичам
ти си опиум
защо те обичам
заради косите ти
не
заради прасеца
обвит в найлоново було
не
да
ах каква игра
честен съм в нея
затова ще изгубя
себе си
теб
нас
и
някой
ще се усмихне
с омразата си
тъй присъща
с ръката
заварила
нищо
никого

забрави написаното
по-горе
аз съм тук
долу
до теб
при червеното вино
при твоите очи
при песента
протягам ръка
в нея душата ми
в душата ми сърцето
в сърцето ми
всичко, което
не мога да обхвана
пролет
лято
есен
киша
зима
и песен.
Песен човешка.