И ето че сега стоя в задънена
улица – аз в Рим, тя във Вършец. Миналата седмица се е прибрала, градината вече
била прекопана, майка ми ми каза, почнала лехи да прави, арпаджика да сади. Аз искам да я чуя, да я питам как е,
къщата как е, по улицата какво ново, кой родил се, кой пролетта не дочакал, цъфнало ли е
всичко вече, ходила ли е на дядо на гроба. И други неща ще я питам и въпросите
си, и отговорите ѝ наизуст знам и пак друго е да се чуем.
Хайде, моля ви се, аз ще ви дам
телефона си и номера ѝ ще набера, а вие опитайте се вместо мен с нея да
поговорите. И репликите ви ще напиша, те така или иначе не са много –
ще ѝ кажете,
че сте добре, че в университета всичко върви нормално и в края на юли се
прибирате, пък дано не се усети, че друг е зад слушалката, ала едва ли – ние с
нея по тревогата се познаваме.