петък, 30 юли 2010 г.

„За истината е най-трудно във времена, когато всичко може да бъде истина”


С развитието си човекът подлага истината на постоянни изпитания. Безброй са примерите за неща, от близкото и далечно минало, смятани за безспорни истини, а след това захвърлени в задния двор на човешката история, останали като лъжливи заблуди, оборени от човешкия разум и напредък. Връщайки лентата назад, ясно може да набележим перипетите, през които е преминавала истината, слагането и на най-различни маски и използването и като инструмент за манипулация. Това, което е важало някога, е валидно и днес – всяко ново е забравено старо.
Да се питаме какъв е смисълът на живота, как да открием себе си или какво е истината, носи точно толкова успех, колкото движението в кръг. По-добре да мислим как да направим живота си по-смислен, докато през това време изграждаме себе си и не затваряме очите си пред малките и големи несправедливости, които искат да задушат нашата истината. През вековете всеки народ е пазил ревниво идентичността си, обичаите, създавайки богат и неописуем фолклор за идните поколения. Редом с това, те са живеели със своите истини и закони, открити и потвърдени от живота. Но философското и научно тълкуване на истината са били под опеката на религията, която със своите догми е спирала полета на човешката мисъл. Не малко са примерите, когато будителите на този полет са завършвали на кладата на невежеството. Ренесансът е епохата, която променя из основи по-нататъшната ни история. Думите на римския учен от античността Плиний Стари, че „Единственото сигурно е, че няма нищо сигурно”, обрисуват отлично културния шок, който са трябвали да преживеят хората на „новото време”, не знаещи все още, че са част от него. Връщането назад към античността и новото преоткриване на човека, пораждат в него съмнения и тезата на Декарт - „Мисля, следователно съществувам”. Така новите истини спомагат за прогреса, а съмненията будени от старите, подтикват хората към по-задълбочено изследване и търсене на истината. Ренесансът отхвърля църковните догми, които биват заключени в овехтелия килер и едновременно с това създава бъдещите предпоставки за едно по-многостранно тълкуване на истината. Свободата, спечелена от индивида в битката срещу остарелите виждания, носи нови открития за човечеството, но и нови отговорности.
Но какво се случва, когато всичко може да бъде истина ? Нещо наподобяващо съвременния свят може би. С времето и прогреса човекът е успял да преобрази истината в трудно разпознаваема, а глобализацията в наши дни води със себе си както сближаване, така и объркване у хората, породени от различията в народопсихологията. Затова днес е толкова трудно да определим кое е истинско и какво е истина. Истината се e превърнала в разменна монета, експлоатирана от всекиго за различни цели. И така се стига дотам, че в отделни части на земята, за хората съществуават различни истини (като изключим убеждението на всеки човек, че това, в което вярва е истината), налагани им по един или друг начин от нейните тълкувателите. Разпадането на двуполюсния световен модел, премахването на твърдите граници между страните, комуникациите между хората – всичко това работи в полза на по-ясното дефиниране на истината, нейното отстояване и опазване. Осъзнавайки тези неща, хората ще станат по-свободни, по-отговорни, а истината ще спечели това – тя не ще бъде подвластна на времето.

събота, 24 юли 2010 г.

Порно


Часът удари,
но не за „Панорама”,
стрелките гонят се засмяни,
че мина „Часът на мама”.

Няма Канал 1,
ни 2,
стане ли 12 –
всичко е Бе
Не Те.

Кантонерът,
пазачът,
пенсионерът,
малкото
(в бабини очи)
добро дете,
всичко гледа,
сподавено жули,
порно да си пущиш –
по-лесно от две и две.

И се пръска семе,
и се стене,
и всеки настървен
се на кинескопа зъби,
да живее, братя,
новото време,
кабеларката
„Под-уене” !

понеделник, 12 юли 2010 г.

Пазарен ден



Sweet чалга от нейде кънти,
хора, кебапчета, кюфтета,
скара весело в такт пращи.
Споменът залива улици и дни -
благ е той, макар и да смърди.
В хлебче завий го и си хапни,
циганската усмивка, пъстрите сергии
в сърцето на завет сложи.
Имаш още място, време не губи,
отвори настървена пазарска чанта и
още спомени набутай дори надве-натри,
защото ще дойде ден, ще си стар и ще боли,
но ще имаш чантичка пълна с усмивки и тъги.