четвъртък, 2 август 2018 г.

Симфония № 260

Селяни, студенти, безработни,
ученици, учени глави, цигани,
пияници, слепи, недъгави,
обезсърчени, разсеяни, вглъбени,
млади, стари, извозвани
от вечния шофьор – разгърден,
           с оклепана риза
    санитарен нокът
ланче и кафе в ръка,
зад гърба му
отразена в огледало бедност
понесена в полиетиленови торби,
         в туби пълни с вода
      протрити дрехи
износени токове,
        подметки,
мирис на прано, немито,
задух, прах, мръсотия,
немарливост, запуснатост, живот – 
околовръст кипи живот:
                 приказки
     телефонни разговори
спорове
       за билети
            закани
                 псувни
драсканици по стъклата,
бръчки на челата,
битие в пътуващ дендрариум,
в най-различни форми:
едни свъсили вежди,
други ведри и непразнични,
трети умислени, изгризани от притеснение,
четвърти отвеяни, замечтани,
тихи океан от физиономии, очи-палитри:
сини, черни, кафеви, зелени,
поднебесни, жизнени, изтъркани от всекидневие,
        но съхранили цвят,
очи живи и непокорни, уморени, онемели,
бистри, запъхтяни, обезверени, жадни, диви,
очите на моята кръв насреща ми –
пътувам с тях, пиша благодарение на тях,
пиша, дори когато слизам по стъпалата,
автобусът ме изоставя, продължава,
дига прахоляк, плюе нервно сажди,
изчезва нагоре по Горнобански път,
автобус номер 260, 365 пъти в годината -
всеки ден едно и също,
всеки път една и различна история.

четвъртък, 1 март 2018 г.

Бяло небе

Мек сняг върху земята нежно пада,
детско гласче от прозорец се подава.
„Зимата дошла е“, провиква се щастливо,
а съненото братче прозява се лениво.


Скачат от леглата, обличат се двамина,
впрягат шейната и търсят дружина,
а майка съвестно по тях говори:
„И да се приберете по светло,
няма татко ви пак да мърмори...“

Чули, недочули,
излитат през вратата
да хванат Зимата за косата,
да я яхнат сякаш бяло конче,
с пълен глас да викнат:
„Лети, лети, вихрогонче!“

Те знаят по-добре от всеки –
добра е побелялата баба,
няма с тях кавги да води,
камо ли игрите луди да обори.

Косите си бели ще разреши,
снежинки, висулки всекиму даде,
а децата в хор ще викнат:
„Хора, излезте! Зимата дойде!
Бял и чист е светът и такъв ще е!“

понеделник, 22 януари 2018 г.

На М.

Толкова си светла в душата ми
че губя твоя образ
пътувам напред към ранина от теб озарена,
връщам се назад към брега на Изтока
и те стигам,
и пак продължавам…


Навивам крачоли, нагазвам във водата,
плувам във теб, към теб
от жажда и отмала помирен
откривам нови брегове,
нови Балкани
и пепел от стари любови
разпилени по високите ти плата.

Толкова си висока, толкова низко
възкръсвам, роден наново от земята
възвисявам се, приел твоята светлина.

Само черната пръст тежи в дробовете.