Толкова си светла в душата ми
че губя твоя образ
пътувам напред към ранина от теб озарена,
връщам се назад към брега на Изтока
и те стигам,
и пак продължавам…
Навивам крачоли, нагазвам във водата,
плувам във теб, към теб
от жажда и отмала помирен
откривам нови брегове,
нови Балкани
и пепел от стари любови
разпилени по високите ти плата.
Толкова си висока, толкова низко
възкръсвам, роден наново от земята
възвисявам се, приел твоята светлина.
Само черната пръст тежи в дробовете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар