Нека бъда просторът на твоята душа
и целувки на него денемa, нощта,безспира висят сякаш накацали врабци,
спомни ли си разказа за лястовицата,
Моканина, мъката и моминските очи ?
Така ще живеем и ние – малки хора
загърнати на топло като в разказ,
отгърнати навън към вселената от лес,
където лисици, вълци и приказки все
бродят, където душите ни боси
по трохите с птиците кълват и ходят.