Надя все
мълчеше. Тя често се затваря в мълчание.
Сълзите ѝ се къдреха по бузите. Улових дланите ѝ, събрани в едно, търсейки прошка по-скоро.
Тишината ѝ възхождаше вътре в мен. Тя не бе сама в болката си,
както аз бях сам в неразбирането си. Нейните сълзи се вливаха в соленото море,
на чийто бряг чужд стоях и наблюдавах. Пръска от разбилата се вълна стигна до
ръката ми. Вкусих я.
Оттогава не съм спирал да
страдам в женското ѝ тяло.
петък, 31 май 2013 г.
вторник, 14 май 2013 г.
Рибари
Октоподите на Сицилия
улавяни са от трима приятели
от детинство с кокоши крак
овързан около парче от дръвце.
Мятат своите въдици първобитни
Мятат своите въдици първобитни
без телескопи
в сребърното море и оратят си
без аз да ги разбирам, без морето
да ги слуша, без октоподът от страх да трепери.
Така лековерно тече животът на Островната земя,
така далеч от рибарите, морето и октоподите
сме човеците изнизващи се през върха на Ботуша.
сряда, 1 май 2013 г.
Към
Утре
потеглям на път със кола.
Ще завъртя ключа,
моторът
стреснат ще се задави,
лостът ще го
потупа да му мине
и ето ме в
нощта пътувам:
натискам
педала на газта,
натискам
спирачка
и святкам в
тъмнината
като
петролен инсект
обвит във
метала
вярата,
че ще стигна
надалече
отблясва,
духът ми ковък,
само дръж
се, машино,
и двама с
теб отвъд
изгрева ще
минем,
където
Ботуша свършва
и островната
блажена земя
влажна и
топла ни чака.
Абонамент за:
Публикации (Atom)