петък, 31 май 2013 г.

Бележки по Надя

                Надя все мълчеше. Тя често се затваря в мълчание. 
                Сълзите ѝ се къдреха по бузите. Улових дланите ѝ, събрани в едно, търсейки прошка по-скоро. Тишината ѝ възхождаше вътре в мен. Тя не бе сама в болката си, както аз бях сам в неразбирането си. Нейните сълзи се вливаха в соленото море, на чийто бряг чужд стоях и наблюдавах. Пръска от разбилата се вълна стигна до ръката ми. Вкусих я.
                Оттогава не съм спирал да страдам в женското ѝ тяло.  

вторник, 14 май 2013 г.

Рибари

                                           Октоподите на Сицилия
улавяни са от трима приятели
от детинство с кокоши крак
овързан около парче от дръвце.

Мятат своите въдици първобитни
без телескопи
в сребърното море и оратят си
без аз да ги разбирам, без морето
да ги слуша, без октоподът от страх да трепери.

Така лековерно тече животът на Островната земя,
така далеч от рибарите, морето и октоподите
сме човеците изнизващи се през върха на Ботуша.

сряда, 1 май 2013 г.

Към

Утре потеглям на път със кола.
Ще завъртя ключа,
моторът стреснат ще се задави,
лостът ще го потупа да му мине

и ето ме в нощта пътувам:

натискам педала на газта,
натискам спирачка
и святкам в тъмнината
като петролен инсект
обвит във метала

вярата,
че ще стигна надалече
отблясва,
духът ми ковък,
само дръж се, машино,
и двама с теб отвъд
изгрева ще минем,
където Ботуша свършва
и островната блажена земя
влажна и топла ни чака.