петък, 31 май 2013 г.

Бележки по Надя

                Надя все мълчеше. Тя често се затваря в мълчание. 
                Сълзите ѝ се къдреха по бузите. Улових дланите ѝ, събрани в едно, търсейки прошка по-скоро. Тишината ѝ възхождаше вътре в мен. Тя не бе сама в болката си, както аз бях сам в неразбирането си. Нейните сълзи се вливаха в соленото море, на чийто бряг чужд стоях и наблюдавах. Пръска от разбилата се вълна стигна до ръката ми. Вкусих я.
                Оттогава не съм спирал да страдам в женското ѝ тяло.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар