Защо си играеш с мен,
когато аз съм сериозен,
играейки си с теб?
Защо ме водиш
с намордник и каишка,
нима не знаеш –
всеки повод озлобява.
И защо тази твоя
кадифена усмивка
не даваш я на дланите ми,
да се отрият у радостта ти
като куче в пръст
и изплезил език
да те съборя и разцелувам,
пък после нека
се гоним и надбягваме,
нека сме отвързани хвърчила
навили на кравай опашки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар