сряда, 26 февруари 2014 г.

Ще има след

Ще има след, надявам се.

Малко с лед на бара,
Юрий Гагарин, гологлав лама,
моя милост и смъртта
по пижама.

И може би смъртта ще черпи
за новата реколта мъртъвци,
нечия чужда чаша ще надига,
отпивайки със нашите усти.

„Наздраве! Вдигам тост за живота!” –
ще рече доволно усмихната тя,
it’s a man’s world baby,
ала не и под пръстта.

Наздраве,
но чашите са празни
и ледът не се топи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар