Оревоар

В шест сутринта

през циганската махала

към новия терминал

локви изопнали се

между легнали полицаи

небето на асфалта сбираха,

душния август

от студ синееше,

на седалката до мен

французойка седеше.  

Гледах я така тиха

гледах как навън

синият час приплъзва

гледах и ме хващаше яд

от земята до небето.  

Тя тръгваше, аз оставах,

земята свиваше се обратно

до грахово зърно

и в синьо моята

болка отбелязваше.

Намалих.

Пореден легнал полицай

и пак на втора,

прегазих през локвите

положих дланта си на френска земя

и пътя ми пресякоха

две сълзи.