вторник, 11 март 2014 г.

Сол-пипер

Сега далеч живея
от думи, образи и букви,
сега притихнал грея
в сърце от стари тухли.

Сред писука на вятъра
усмихвам се, подслушвам,
сред вечер от бълхи нахапана
в стар фотьойл разпускам.

Душата ми гмурнала се
из къщни миризми кръжи,
чинията пред мен нахранена
на лук и люто ми дъхти.

И те така, казал е поета,
онзи, с оцапаните пръсти,
човека, дет седи на плета
и със сол-пипер ме ръси.

Няма коментари:

Публикуване на коментар