сряда, 19 май 2010 г.

Недовършена история


Виждам само гръб
и образ на дете,
в огледало счупено
надничам,
кърша рамене.
Спомени извиквам,
но пак оставам глух,
не искам да притихвам,
в бурята изгубен
стене моят дух.
Свещта към своя край
догаря
и аз кръжа край нея,
в парченца счупени
гадая,
аз
ли
съм
този,
дето последен
ще се смея
?

Няма коментари:

Публикуване на коментар