Тъжен студ лежи
грохнал на сърцето,
времето изтича
на капки от небето.
Вихрушка навява
спомени в лицето,
бръчките издялва
като бряг морето.
Утре ще е късно
и все по-далеко,
нощите къси
поглеждат към дерето.
Старост-нерадост,
животът се рони, като
житен клас е младост,
седнала на вехти клони.
Няма коментари:
Публикуване на коментар