Това съм аз

Не искам да съм друг,
не се и опитвам да бъда,
живея, току виж съм полирана посуда -
и се усмихвам, и се смея , и се радвам,
и обичам, и мечтая,
пък и сегиз-тогиз пострадвам.
Съдбата си на кръста нося
и вървя напред с изправени нозе,
гледам да помагам на когото мога
и знам, върша го от сърце.

В тъмното винаги съзирам светло,
красивото да търся не спирам,
и макар кусури да има премного,
никога не плюя из устата олово,
защото трудно е да сме повече хора,
когато искаме да пратим всекиго в гроба,
а повярвай, лесно и хубаво е когато,
видиш живота като пъстро ято.

Винаги нося в джоба думичката „нека”
и сглобявам я вечно с „добро”,
знам на болестта какъв е лекът –
да викнем във хор „Нека бъде добро”.