Не бъди унил –
утре вечно идва,
и ще идва,
а твойта болка тъй малка
на кълбе би се свила,
ако знае що е да си човек,
що е воля,
тя сама би дала надежда
на свойта роля.
Не падай долу, човече,
главата си високо дръж,
oблечи износенoто
кожено елече
и в тълпата подивей
още веднъж.
Загуби себе си,
загуби кътен зъб,
загуби и разбери,
че не си никому
най-скъп.
Не се отчайвай,
всеки има лоши дни,
но нали и те са нужни,
за да знаем все някак
кои сме били.
Усмихни се, приятелю,
сякаш нямаш зъби,
усмихни се и виж нищетата,
която прозира
в падналите духом очи.
Надсмей се на физиономията,
която зяпа те
като сукалче,
надсмей се на себе си
и дай си медалче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар