усещаш ли как смъртен си,
как дъхът ти преходен
под пръстта червейче не грее,
как целувката дадена под клетва
някой ден ще е горестна жал,
как сърцето биещо,
спряло, за околните е палач,
как дните тъй дълги
по-къси са от вечерен час,
как шиба времето
с върбови клонки
твоя ек, твоя глас,
как прибира те смъртта
и припознаваш я със своя брат,
как натурално любовта
превръща се в урна с прах,
как днес си тук,
а утре те няма, няма как.
Няма коментари:
Публикуване на коментар