вторник, 4 ноември 2014 г.

Обич без остатък

    Коя част от любовта най-обичам ли? Моментът на раздяла. Когато утрото е дошло и те тика вън от леглото ѝ. Когато бавно се обличаш и си тръгваш. Тя стои боса на прага и чака да се обърнеш, да я погледнеш отново.
    А навън слънцето блести, бели облаци са избухнали на небосвода, гълъбите кълват с човки по площада, камбаната на църквата отброява часовете. И в този миг няма за какво да мислиш. 
   Животът наистина нищо не иска, той единствено дава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар