понеделник, 18 август 2014 г.

Душата ми ликува

Душата ми ликува
и нищо не дири,
пука ка’ подпалка,
огън гъне се и свири.

Посред брега,
на пясъка ленив
морето в мен
разгръща се, разтваря се
и чувствам се
като лист-самодив
довян от нейде,
протяжно въргалящ се. 

Нека морето си плиска,
то друго си не може,
нека някой се киска,
обичам го тоже!

Няма коментари:

Публикуване на коментар