Дамата с кученцето
разхождаше се зад моя блок,
стара и повехнала
от панелния живот.
Съседка кресна от прозорец,
кученцето наостри уши,
приказки за едно и също –
приказки, от които не боли.
Децата, цените, проблемите
и кученцето в скута,
такива ли са на дните премените –
кое му е хубавото на смута?
Разходката продължи.
Разделиха се монотонно,
кученцето припна без каишка,
в миг времето затече главоломно,
в миг убива капанът мишка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар