И преди те е имало
притаена във вечерните лампи,
спотаена сладост в горски плод,
а аз вървял съм,
вдишвал съм те,
вкусвал съм те
без дори да знам.
Крачките отмервах
дните броях,
щастието зачерквах
омразата таях,
доброто заставях
суетата забравих
себе си удавях,
намирах в търсенето
единствено крах.
Сърцето ми позвъни.
Не дигнах аз,
беше ти
и гласът ти
наместо мене
отговори
„обичам те”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар