Дълго гледах корицата,
предговорът
стори ми се сух,
със първата
страница разбрах,
че за първи
път пише,
че малко я е
страх,
ала със
всяка следваща
започнах все
по-често краищата да подгъвам
в сюжета
леко и без тежест да потъвам.
Сега съм на
средата,
мина ли нея,
подписвам се в горния
десен ъгъл
за да оставя своя белег,
затварям
книгата и поставям я на прашната лавица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар