сряда, 4 юли 2012 г.

София


                                                              снимка: http://patepis.com/?p=17960

            Софийските булеварди са потънали в равнодушие. Ден е, ала някак с привкус на нощ. Седнал нависоко, наблюдавам едно от големите кръстовища. Няма кръпки, няма дупки - стар асфалт с характер, още неподдал. И маркировка няма, само безброй стрии, избуели по гладката повърхност за нещастие и на двата пола.
Двигатели ръмжат на светофара като хищници от зоомагазин, гуми стъпват върху черно огледало и го опрашват с каучука си. Дъждът е отмил лугата вкупом с белите ѝ следи, времето, струпано до банкета, го подтиква мързелива метла.
Бавно усещам как попивам характера на този град тъй немарлив към външния си вид, малко нескопосан, но приканващ те. Грозният му нос някак превъзхожда солареното телце с дълги крака на някоя западна мацка.

София е източна курва. Бита курва, със здрав, бедняшки корен. Не е нужна витрина, за да я изложиш. Никой не иска и да я погледне. Краката ѝ ще видиш, не на реклама изложена в бутик, а по-скоро под междуосието на някой камион или щръкнали на преден капак. Притегателната ѝ сила е съмнителна - криволичи между воайoрска мечта и нескрита погнуса. Преди да прозреш красотата ѝ, е нужно хубаво да я подмиеш отдолу. Със сапунче, моля.  
За първи път я виждам толкова неподправена, а съм се вглеждал много пъти, с много, различни очи. Дали не съм минавал транзит през нея като нежелан гост, или съм се чувствал като малко дете на задната седалка, пътуващо с родителите отпред ?
Оставям отговора да изветрее в главата ми. Сега съм сам в стария икарус и ѝ намигвам. Качва се кирляв циганин и засмърдява. Отпускам се на твърдата пластмасова седалка и се унасям в миризливия коктейл от прах, нафта и мито-незамито. Ръби ме нещо в кръста и сърцето, въздухът минава през дробовете като горещо олово в късния следобед.
Слизам на последната спирка, а човекът пред мен, навлякъл синя престилка, се изсеква през носа. Силно ли да любиш, или да мразиш ? Това винаги е бил въпросът.

Няма коментари:

Публикуване на коментар