баба-дядо-любов

Питам баба,
питам дядо,
как се влюби,
де я срещна
те ме гледат,
аз ги тегля –
кой ме лъже,
кой си верва
и приказка се
гъне,
тъй бъбрива,
че баба ми
по дядо ми
отвърне,
сякаш
от срам
червива.

...той във парка
все по мен,
така-така вървеше,
описва тя със пръсти,
и станало не щеш ли
съвсем случайно всичко.
А после то е ясно -
майка ми, и тя порасла,
ала ти да помниш, сине,
полека карай и не бързай,
че жената е опасна.
Той голям е, Райне,
парира кротко дядо,
но що ли обяснявам
веке, кат ни раждат
с висше и тапия.
Тя, жената,
според дядо,
трябва да е
добра и чиста,
а това дето ги крепяло
уважение се нарича.

Тука аз чевръсто
поглеждам се извътре,
промърморвам ужким вяло,
па изчервям се в палитра -
то било е ясно,
ясно ощ от памтивека,
мъжа жената дири
огнище да наклади,
съчки да му кърши,
затуй добро ни трябва
уважение и прочие,
изпод думите
и всичката им плява
любовта е просто,
...
многоточие.