събота, 25 юни 2011 г.

Ох, на мама



Какво и как се случи, не се разбра, но отведнъж майката на Пейо легна болна на спалнята до ръждивата остъклена тераса. Грохнала и залиняла, тя връчи каишката на синчето си, с която трябваше да подръпва овехтялата, а и оредяла откъм къдрици, болонка. Години наред мама Рени сама разхождаше кучето Вая и пушеше силни цигари на разкъртената от хаймани пейка зад блока, със скритата надежда някой спретнат мъж да я заговори. През това време Пейо шпионираше най-ловко през прозореца, прикрит изкусно зад пердето, мечтаещ. Най-накрая и нему се падаше честта да оваля краката си в пясъчника до пейката, да вдиша мириса на изгорялата трева зад блока и да настъпи някой излегнал се на плочите гущер по опашката.
И така в един чуден ден за подвизи, той грабна каишката и се почувства за пръв път в притежание на собствения си и нечий чужд живот. А-ха Пейо да усети свободата, когато тя полека-лека почна да се изплъзва като косъм от масло. Щом излезе да се разтъпче зад блока, децата, които играеха цък цък на лоста за тупане на килими, започнаха да му се присмиват, след като Пейо почти не се осакати в опита си да върне топката, която беше срещнала главата на одъртялата Вая. Сълзлив и съкрушен, той издърпа набързо зашеметената болонка и закрачи приведен към вкъщи с неравна стъпка. Едвам отворил входната врата, от него напря рев, който се стовари като гръм върху още потреперащата от сътресението опърпана кучка. Мама Рени пък, скрита в малкия клозет, едвам не изпусна синьото „Виктори” в нацепената, иначе идеал стандард, тоалетна чиния. Не устискала без цигари, тя се беше добутала до тоалетната, за да изпафка една на пуснат вентилор. Стресната от по-ранното завръщане на Пейо, тя изръмжа веднъж, дръпна за последно припряно и усети как тютюнът свършва и иде лютивият вкус от филтъра, закашля се, плюна сурова храчка и като не намери паста за зъби около нея, взе един душ гел и изжабури устата си с него. Със свеж дъх и приведена отново в ред прическа, тя се яви наперена пред Пейо като статуя на съветски лидер. Поглеждайки в очите ѝ, Пейо се скова от страхопочитание. Мама Рени поде с милозлив тон:
- Какво е станало бе, мами ? Да не те е набило някое момиче, че така си се разврякало като някое патенце, а ? Кажи, мами ?
Пейо, паднал на колене, ревящ, с очи зачервени като късни юлски домати, се добута с ръце до майка си и се вкопчи в пеньоара ѝ, мръсен по ъглите и напоен с женски парфюм. Не отронваше ни дума. Мама Рени го погали по косите и го придърпа към бюста си. Заразена от ролята на самотна майка, тя взе да го успокоява и полека Пейо почна хлипайки да се засмива на нейните увещания и шеги. Под пеньоара на мама беше най-добре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар