Род

Пеперуда в хербарий си
щом не си сред свои,
като мъничка сърна
сред глутница копои.

Човек човек е,
там дето семето посее,
а другаде –
или за оран ще изпръхне,
или от вятър залинее.

Кръв вода не става,
камък си на мястото тежи,
шумата навсякъде опада,
но най-красива е
под родните лъчи.

Моето място едно е
под това небе,
сърцето закопано в двор е
и само там
то искрено ме грее.