Гласа ти саксофон -
упойващ като морфин,остър като саке,
и знам няма да те имам
дори с накривено
на една страна кепе.
Но нека.
Нека е интересно,
за теб и за мен,
нека е интересно
за зяпачите
мязащи на изтъняло перде.
И в стиха ми няма стъпка,
нима в живота има ?
Ще те просна на масата
с разтворени крака
и Евангелието чета
като Дявола –отзад напред
а за теб въпросът – сега накъде ?
Ти си кроткият дъжд в моето сърце.
I can tell you taste like the sky, 'cause you look like rain.
-Morphine-
Няма коментари:
Публикуване на коментар