Симфония № 260

Селяни, студенти, безработни,  ученици, учени глави, цигани,
пияници, слепи, недъгави, обезсърчени, разсеяни, вглъбени,
млади, стари,
извозвани
от вечния шофьор с чугунено чело,  
    санитарен нокът,
непродухани мисли,
зад гърба му,
отразена в огледало бедност
в полиетиленови торби,
в туби пълни с вода,
протрити дрехи,
износени токове,
мирис на прано, немито,
задух, прах, мръсотия,
немарливост, запуснатост, живот, 
околовръст кипи живот:
                 приказки
     телефонни разговори
спорове
       за билети
            закани
                 псувни
драсканици по стъклата,
бръчки на челата,
битие в пътуващ терариум,
в най-различни форми:
едни свъсили вежди,
други – ведри и празнични,
трети – умислени, изгризани от притеснение,
четвърти – отвеяни, мечтаещи,
тихи океан от физиономии, очи-палитри:
сини, черни, кафяви, зелени,
        поднебесни,
                         жизнени,
изтъркани от всекидневие, но дух съхранили,
очи – живи и неспокойни,
уморени, онемели, бистри,
запъхтени, обезверени, жадни, 
очите на моята кръв насреща ми –
пътувам с тях, пиша благодарение на тях,
пиша дори когато слизам по стъпалата,
автобусът ме изоставя, продължава,
дига прахоляк, плюе нервно сажди,
изчезва нагоре по Горнобански път,
автобус номер 260, 365 пъти в годината –
всеки ден едно и също,
всеки път една и различна история.