Изгубен съм сред пътя,
изгубен съм сред дните,
разплитам се от мисли,
разплитам се от грижи.
Поглеждам напред,
въздъхвам назад,
жаждата с крачка утолявам
и продължавам. Настоящето
е някак твърде спряло –
сегашно продължително –
пъп на моето начало.
Без да се спра
продължавам,
без да знам накъде,
просто друг път
не познавам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар