Твоята история

твоята история не мога да разкажа -
началото не зная, краят ѝ вързан е
на китка и кървавее в залез тих
и със всички думи, струпани накуп
напук не ще изкарам ни думичка,
ни звук.

твоята история не мога да разкажа,
тя пресрещна ме сама и мойте думи
пише със твоите неизказани слова,
и аз съм някой друг – малко повече теб,
малко по-малко мен.

Дамата с кученцето

Дамата с кученцето
разхождаше се зад моя блок,
стара и повяхнала
от панелния живот.

Съседка кресна от прозорец
и кученцето наостри уши,
приказки за едно и също –
приказки, от които не боли.

Децата, цените, проблемите
и кученцето в скута,
това са на дните премените –
кое му е доброто на смута?

Разходката продължи монотонно,
кученцето припна без каишка,
в миг ускори се времето главоломно,
в миг убива капанът мишка.

Продължавам

Изгубен съм сред пътя,
изгубен съм сред дните,
разплитам се от мисли,
разплитам се от грижи.

Поглеждам напред,
въздъхвам назад,
жаждата с крачка утолявам

и продължавам. Настоящето
е някак твърде спряло –
сегашно продължително –
пъп на моето начало.

Без да се спра
продължавам,
без да знам накъде,
просто друг път
не познавам.