неделя, 6 април 2014 г.

Книга

Отвори ми се като книга.
Дълго гледах корицата,
предговорът стори ми се сух,
от първата страница разбрах,
че за първи път пише,
че малко я е страх,
ала със всяка следваща
започнах все по-често краищата да подгъвам
в сюжета леко и без тежест да потъвам.

Сега съм в средата,
мина ли нея, подписвам се 
в горния десен ъгъл,
за да оставя своя белег,
затварям книгата
и я оставям на прашната лавица.

Няма коментари:

Публикуване на коментар