Сега далеч живея
от думи, образи и букви,
сега притихнал грея
в сърце от стари тухли.
Сред писъка на вятъра
усмихвам се, подслушвам,
сред вечер от бълхи нахапана
във стар фотьойл разпускам.
Душата ми, гмурнала се
из къщни миризми, кръжи,
чинията пред мен отопена
на лук и люто ми дъхти.
И те така, казал е поета,
онзи, с оцапаните пръсти,
човека, дет седи на плета
и със сол-пипер ме ръси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар