Рим е моят Вършец

Рим понякога има дъх на

Вършец в късна есен –

късна, понеже в Рим

зима няма, а във Вършец

боторите отдавна са

нарязани, нацепени и бумтят

в кюмбето,
огряло варосаните

с метла стени.

Ех, божке – мисля си аз,

какво е Рим,

какво е Вършец?

Две империи, над които

властва безвремието на есента,

две империи, от които

вятърът и мен ще отвее.