Оревоар

В шест сутринта

през циганската махала

към новия терминал

локви, изопнали се

между легнали полицаи

сбираха небето на асфалта,

душният август

синееше от студ,

на седалката до мен

французойка седеше.  

Гледах я така тиха,

гледах как навън

синият час приплъзва,

гледах и ме хващаше яд

от земята до небето.  

Тя тръгваше, аз оставах,

земята свиваше се обратно

до грахово зърно

и в синьо моята

болка излъчваше.

Намалих.

Пореден легнал полицай

и пак на втора,

прегазих през локвите

положих дланта си на френска земя

и две сълзи пресякоха

пътя ми.