без засита и поука

две бири пих като станах,

още две по обед,

за залеза още толкова пих,

пих и продължавам да пия

и пак съм жаден!

ядох пиле на фурна,

ядох пиле със сметана,

ядох го пустото му пиле  

и с картофи...

и пак съм гладен! 

четох Библията,

четох поети, мъдреци,

други просветени,

на въпроси си отговарях

и пак нищо не разбирах,

пак не се спирах.

животът, оказа се,

е едно доживотно ненасищане
с едно и също.

Оревоар

В шест сутринта

през циганската махала

към новия терминал

локви, изопнали се

между легнали полицаи

сбираха небето на асфалта,

душният август

синееше от студ,

на седалката до мен

французойка седеше.  

Гледах я така тиха,

гледах как навън

синият час приплъзва,

гледах и ме хващаше яд

от земята до небето.  

Тя тръгваше, аз оставах,

земята свиваше се обратно

до грахово зърно

и в синьо моята

болка излъчваше.

Намалих.

Пореден легнал полицай

и пак на втора,

прегазих през локвите

положих дланта си на френска земя

и две сълзи пресякоха

пътя ми.