Към

Утре потеглям на път със кола.

Ще завъртя ключа,

моторът стреснат ще се задави,

лостът ще го потупа да му мине,

и ето ме в нощта пътувам:

натискам педала на газта,

натискам спирачка

и святкам в тъмнината

като петролен инсект,

обвит във метала.

Вярвам –

че ще стигна далеч!

Духът ми е ковък –

само дръж се, машино!

И двама с теб отвъд

изгрева ще минем,

където свършва Ботуша 

и островната земя се открива

влажна, блажена и топла.