
В ритъм
потропвам с краки съзирам те насреща,
обвита в пламен аромат,
пристъпваща, гореща.
Със стъпки малки,
котешки, обиграни,
за тебе всичко е игра:
животът, карнавалът,
минувачите случайни,
зейналата с цяло гърло
суета,
която като парафин
претапяш във всяка среща –
защо ли?
Защото си мечта,
потропваща със крак
насреща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар