Виждам само гръб
и образ на дете,
в огледало счупено
надничам,
кърша рамене.
Спомени извиквам,
но пак оставам глух,
не искам да притихвам –
в бурята изгубен
стене моят дух.
Свещта догаря
и аз кръжа край нея,
в парченца счупени
гадая,
аз
ли
съм
този,
който последен
ще се смее
?
Няма коментари:
Публикуване на коментар