...

Тъжен студ лежи
грохнал на сърцето,
времето изтича
на капки от небето.

Вихрушка навява
спомени в лицето,
бръчките издялва
като бряг морето.

Утре ще е късно
и все по-далеко,
нощите къси
поглеждат към дерето.

Старост-нерадост,
животът се рони, като
житен клас е младост,
седнала на вехти клони.

Недовършена история

Виждам само гръб
и образ на дете,
в огледало счупено
надничам,
кърша рамене.
Спомени извиквам,
но пак оставам глух,
не искам да притихвам,
в бурята изгубен
стене моят дух.
Свещта към своя край
догаря
и аз кръжа край нея,
в парченца счупени
гадая,
аз
ли
съм
този,
дето последен
ще се смея
?

Вече стар

С думи две ще кажа всичко,
едва ли повече съм живял,
днес съм млад, утре сричка
с ударение на о(стар)ял.

С греховете ще ме зашият
в дървения и мек кобур,
над гроба ми ще се напият
и изгорят сакото от велур.

Со Богом, приятели верни,
ще ви чакам нейде горе,
в чудните райски таверни
да си думаме пак за отколе...

Брендито

            Брендито е козар. Всеки го познава, а и да не го познава, абсолютно сигурно е, че е чувал за него. Защо му викат Бренди обаче, никой не знае. Името му е енигма, животът му е белязан от прякора като ръката на бежанец с номер на нея. Че пие – пие, ама никога не е обичал бренди. Дори близките му не знаят откъде се е появил псевдонимът му, а и името му вече не помнят. Брендито живее в пълна нелегалност. Напил се и изгубил личната карта – край. Щом го питаш за истинското име, става сприхав:
           -     Мани ме не питай, баце, че кат ти юсна една песница, ще преспа.
           И все пак няма да чуете лоша дума за Бренди. Стриктен козар, знае най-хубавите поляни с най-хрупкавата трева, а в джоба си носи разписанието на градския казан и помага да се очисти градът от лошата ракия. При социалните дори се е писал доброволец – Бренди, доброволец – 1 брой. Целият списък съдържа около шейсетина души, все добри хора, все ракиджии.
          Бренди щедро поощрява и местната икономика, като краде външни врати, продава ги в пункта за старо желязо, на другия ден хората ги откупуват и така не харчат парите си за щяло и нещяло.
          Но това не е всичко. Бренди постепенно се превръща в запазена марка за своя град и вече дори води преговори с винпрома в Ново село да разрежда цялата им продукция, а скоро ще стане и рекламно лице на „Алмус” върху не един или два билборда на небезизвестната марка бира.
          Ако го питате, дали има проблеми, Брендито винаги ще отвърне кратко и ясно : „Мъняй ми се от главата”. Но това е така, защото в света на само(мнителните)личности, Бренди е изял доста бой. От Черказки, та чак до Говежда, все има по един човек, който да го е наритал, а за негов черен късмет, все е попадал на някой доброволец. А доброволецът рита, докато и той не падне. Но Бренди не носи омраза в сърцето си към никого. Той е прост и разбран човек, наричащ себе си естет. Досущ като побъркания Нерон, преди години Бренди подпалил гората и написал песен:
                    „Съчки пукат, дим се стеле,
                     а баце Бренди пика
                     и го вее”.
         След като естетът изтрезнял три дни по-късно, бил привикан в съда, но делото се отложило поради липса на имена. Не можеш да осъдиш Бренди току така. Той и до ден днешен отрича да се е случило подобно нещо, но пък е горд с друга случка от неговия живот – той е първият човек на седем континента, който е барнал две кръгли, искрящи като диско топки, силиконови, поп-фолк гърди, без да му бъдат поискани пари от изпълнителката! Как е станало, не се коментира, тъй като Бренди желае да запази конфиденциалност.
         Бренди е не просто козар или обикновен човек, той дори не е и нечовек, дори невижданите от никого маждрамуняци си задават въпроса „кой е Бренди?”.
         Той не фигурира никъде, но всички го знаят.
         Не пие бренди, но всички му викат Бренди.
         Той е виждан от всички, познат на малцина.
         Не говори много, винаги достатъчно.
         Той е просто Бренди.
         Той е всичко и нищо, нещо и нищо, може би и сигурно.
         Живот ли бе да го опишеш, Бренди ли бе да го опишеш.
         Тъждествен е на всяка дума или израз, останали в историята ни.
         Той е стожер. Културтрегер.
         Той е човекът проследил Алеко, за да открие бай Ганьо и да го убие в гръб.
         Той е ехото във всяка българска псувня и мазничкото по тигана.
         Запознайте се с Бренди, преди той да се е запознал с Вас, защото по натура той не прощава. Бренди обича живота повече от всичко останало, но и себе си не по-малко.
         Пригответе се за Бренди – не в кината, а на живо !

В магазина

В джоба въргалят се безброй жълтици,
не благородници, а последни стоици
готови на всичко по дадена заповед,
втвърдявт се набърже като идния запек.
„Днес яйца, утре картофи, вдругиден пица,
сутрин пък филийка със сирене и лютеница”,
а рафтовете пълни със шунка най-тънка,
мерудии, кървавица,
но къщи за кусане има едничка паница.
Към касата пристъпям с плахи крачки,
Наум смятам цените без елки, броячки,
Пред мен количка с хайвер, вино,
„на промоция” белачки,
а в моите ръце купчина жълти храчки.
Крачолите със сезалче отдоле стегнати,
че джобовете бездънно застенали,
настъпват моменти напрегнати,
моменти на вземане-даване...
„Добър ден”
(и шамаросва ме с усмивка)
„Добър ден”
(отвръщам с обичайната въздишка)
„Лев и осемдесет и пет, моля, господине.”
„Мога да ви дам точно, г-жо...”
„...моля, наричайте ме просто Миме.”